Всички знаем от историята колко лесно, постепенно и неусетно модерните общества могат да попаднат в хватките на диктаторски и подтиснически режими. Всеки е запознат с историите на Адолф Хитлер, Робърт Мугабе и още редица демократично възкачили се на власт тирани. В последния месец една новина почти отсъства от българските медии. Случващото се в Турция е нещото, което е приковало вниманието на българина, но докато в съседката ни все още много от чудовищните планове са само планове, във Филипините централните улици в градовете са опсипани с труповете на наркозависими и техните дилъри.
Репетиция за нещо по-голямо
Характерно за тираничните режими от последното столетие е задължителното посочване на враг и разправата с него след като се възкачат на власт. Ако в миналото, когато властта е била концентрирана в един човек и е било немислимо нещо друго да я олицетворява, то днес битката за власт и цялата психологическа игра на посочване на враг може да коства свободата и живота на цели прослойки от обществото. Нацистите се разправят с всички евреи, комунистите се разправят с всички буржоа и интелектуалци, а не просто с лидерите им. Още по-важно – мнозинството в обществото явно подкрепя и съдейства при извършването на зверствата.
По същия сценарий се развива събитията във Филипините. Новоизбраният президент на страната и дългогодишен кмет на средно голям град Родриго Дутерте печели изборите именно с обещанието да се разправи с наркозависимите и дилърите по най-бруталния начин. Веднага след встъпването си в длъжност започва да изпълнява поетото обещание като призовава хората сами да излязат по улиците и да раздадат справедливост, докато той ще ги награждава с медали.
Речено-сторено. За около седмица са убити и изчезнали са над 1000 души и по нищо не личи, че нещата ще останат така. Изготвят се списъци, сформират се отряди, полицията е в готовност. Разбира се, под ударите на „справедливостта“ не спадат само наркоманите и дилърите. Президентът лично е добавил към списъците политици, съдии, бюрократи, за които самият той е сметнал, че имат връзка с трафика на наркотици. Действията му напомнят именно на тези на съседа Ердоган. Опит за военен преврат се превърна в повод за чистка на неудобни в сектори като образование и съдебна система. Дуерте работи по същата схема, с друго плашило.
Защо обаче случващото се във Филипините може да отприщи вълна от подобни действия в други държави?
Сегашният свят е силно поляризиран в отношението си към наркозависимите. Изцяло извън конвенциите и политиките на ООН, много лесно можем да разпознаем два полюса – този на по-хуманния подход на изваждена проблема от правораздавателната система и този на по-засилените репресии и по-тежките наказания; единият представляван от Запада начело с няколко европейски държави, другият – от Руската федерация и държавите от Азиатския континент. (повече информация за двата полюса) И ако в едните такова отношение е немислимо, то в другите наркоманите изглеждат като най-удобния враг за разгромяване при утвърждаването на нов или стар диктатор на власт.
Например Руската федерация от десетилетия не провежда никаква активна политика в сферата на наркотичните зависимости– системата работи по-скоро в обратна посока като отказва достъп до здравеопазване, правосъдие, помощ от неправителствени организации. Възможността някой ден наркозависимите да станат излишните в новото руско общество е напълно реална. Подобна реалност застрашава всички държави, следващи руската прохибинационна политика, каквато между другото е и нашата България. Дали Филипините ще са изолиран случай на върховно човешко невежество и примитивизъм или само първият от много подобни примери, предстои да разберем.
Урок по демокрация
Важно е да проумеем, че демокрацията е инструмент за взимане на решения, точно както тегленето на къса клечка, жребият, пистолетният дуел. Фундаментално по-важно за едно общество не е как взима решенията си а какви решения може да взима. Дебатът трябва да е за каква е ролята на обществото в живота отделния човек, а не по какъв точно начин се взимат решенията. Точно тук се крие и опасността от демокрацията – заблудата, че решението идва от теб самия, следователно е легитимно и не би следвало да се противиш. По времето на англо-саксонските монархии е било изключително смел ход някой крал да повиши дори с малко данъците. Владетели са гилотизирани и за по-незначителни работи, именно защото властта се е смятала за нещо чуждо, което не идва от природата на човека (а например Бог я дава на краля).
Днес с лекота можем да гласуваме за повишение на данъците, подслушване, разправа с различните…и да търпим, именно защото ние (масата, обществото) сме взели решението за нашите си животи. Ако сметнем, че обществото (мнозинството) има абсолютна власт над индивида, ако приемем, че колективът е по-важен от единицата, то тогава би следвало да смятаме действията на току що участвалият в преки избори президент Дутерте за легитимни и правилни.
Не само, че е демократично избран, той е демократично избран именно след обещанието да унищожи физически употребяващите наркотици. В подобни случаи освен, че се вижда абсолютното безсилие на международната общност пред суверените държави, разбираме страшната истина за това на какво е способен един човек, когато е овластен от масата. Урокът от Дутерте е урок по демокрация – този така силен инструмент, който в неподходящи ръце се превръща в оръжие за масово унищожение.
