Димитър Карагегов
В началото на годината получих покана за участие в конференцията Urban Drug Policies, която се проведе в полската столица Варшава. Идеята на събитието беше да срещне полските чиновници, натоварени с форматиране и прилагане на държавната наркополитика, с представители на сектора от други държави със сходни или коренно различни подходи към проблема. Задачата беше заедно да изработим обединена декларация, с която да отправим послание към предстоящата асамблея на ООН UNGASS, където се очаква сериозно преразглеждане на световния подход към наркотиците и употребяващите ги граждани. Тук споделям моите впечатления
Къде е Желязната завеса при употребата на наркотични вещества
Може би е най-резонно да започна с това какво представлява Полша на картата на наркоупотребата и превенцията. Като почти всяка държава от бившия Източен блок, освен сериозна политика на прохибиция, към наркозависимите се прилага и едно систематизирано изключване и стигматизиране от обществото. Поляците имат история на злоупотреба с алкохол, която при поколението на т.нар. millenials (18-30 годишни) изменя към злоупотреба с нови наркотични вещества.
Притежанието на забранените субстанции (включително канабис) се преследва със затвор по същия начин както в България. Единствената разлика с нашата регулация е, че при родната полиция винаги имаш реалния шанс да се измъкнеш с рушвет, докато в Полша това е почти невъзможно. В следствие от прохибицията и затрудненията в намирането на традиционни вещества, се наблюдава ставащата все по-модерна и в България употреба на т.нар. дизайнерска дрога или RC (research chemicals). Полша е своеобразен лидер в разпространението на RC-та като отчетената употреба е поне 3 пъти по-голяма от средната според Global Drug Survey 2015.
Има случаи, когато в един ден, в средноголям град, да бъдат хоспитализирани 500 души след проблемна употреба на произволно вещество. Отново развитието на тази тенденция наподобява България. В началото тези вещества се продават в специални магазини и зад производството и дистрибуцията са стоят бизнесмени, които нямат никакъв интерес клиентите им да завършват в болници или ковчези. После държавата решава, че така не бива и затваря магазините, което оставя наркопазара в тази 40-милионна държава в ръцете на underground-а, а той пък го пренася в интернет. Повечето обяви дори не са в неиндексирания darknet, а до тях се стига чрез нормално търсене в Google. Офертите са коя от коя по-изгодни, като се предлагат безплатни мостри, сезонни намаления и разбира се…доставка до дома.
Любимото RC на поляците е мефедрон, синтетичен катинон, който е добил слава с името „соли за баня“. Излишно е да обясняваме за ефектите при дълготрайна употреба. Излишно е и да разказваме за провала на властите да ограничат предлагането чрез забрани. Просто ако забраниш мефедрона, утре се появява метамефедрон; като забраниш него, появява се етилкатинон и така до безкрайност.RC-ата, предлагани в Полша, са толкова много и толкова разнообразни, че е практически невъзможно да влияеш на този процес по какъвто и да е начин.
Подходът на държавата към проблема изключително много наподобява нашия. Натоварват се хора от полицията да разказват на децата в какви адски мъки ще загасне животът им, ако посегнат към какъвто и да е наркотик, включително трева. Заснемат се клипчета с гърчещи се от агония хора, които завършват с мъчителна смърт. Затварят се все повече употребяващи в затвора. Училищата биват задължавани да изготвят доклади за техните действия по превенция. Естествено, учителките са добри в докладването, не са добри в превенцията…
Конференцията започна
В тази обстановка кметицата на Варшава откри конференцията. Местните чиновнички излизаха с нескрита досада на сцената, за да изтананикат сухите данни за арестувани, осъдени, издадени стихосбирки и песнопойки, третиране на зависими с метадон. Тази история вече е ясна. Гледаме я от десетилетия в България. Оказа се, гледат я почти навсякъде на изток от Желязната завеса (Чехия е златното изключение). Сърбия, Македония, Унгария, прибалтийските държави, Русия, всички те страдат от един и същ проблем – рестриктивното законодателство по отношение на наркотиците е подкрепено с ужасяваща стигматизация на употребяващите от страна на общество и здравни работници.
В Русия се смята, че всеки проект за предоставяне на чисти игли на инжектиращи се или метадоновите заместващи програми всъщност насърчават хората да употребяват наркотици и затова властите не ги подкрепят. Шансът да получиш каквато и медицинска помощ като наркозависим е миминален. За обществото и държавата е по-добре ако си мъртъв, затова се опитват всячески да ускорят този процес. Разстърси ме разказът за две жени от Казахстан, които всеки ден пътуват по 2 часа с междуградски автобус при -20 градуса, за да вземат дневната си доза метадон и това се оказва най-щастливият им период в деня не за друго, а защото само тогава някой си разменя по някоя дума с тях. Никой от общността им не ги признава за живи. Ако утре паднат на улицата, никой няма да си направи труда да ги вдигне дори. Излишно е отново да споменавам за епидемичните размери на ХИВ и Хепатит в тази част на контитента. Всичко е навързано. Третираш ли хората, които имат нужда от помощ като престъпници и врагове, винаги получаваш този резултат – смърт, разбити семейства, разбито общество, процъфтяваща мафия и всичко това платено с твоите данъци.
Да, по отношението към наркотиците, наркоманите, хората в нужда, Европа все още се дели на Източна и Западна. Докато едната въвежда експериментални програми, децентрализиран подход, подлага на дебат сред общностите въпроса, другата т.нар. „руска школа“ вече тридесет години извръща поглед от този проблем. Правилото е „ако не го виждаш, ако отричаш съществуването му, значи проблем няма“. За голямо наше съжаление, законодателната и изпълнителната ни власт е отличник в този подход. Председателката на Националния съвет по наркотични вещества е руска възпитаничка и бас ловя, че не е прочела и един документ на английски език по темата. За да добиете представа накъде сме тръгнали – смята се, че инфектираните с ХИВ и Хепатит на територията на Русия са около 3 милиона души, докато само заразените с ХИВ са 1% от населението на държавата (1.5 милиона). Един от най-разпространените наркотици (поне 200 000 го използват) е домашно приготвен Десоморфин (Крокодил). Крокодилът се произвежда в гаражни условия като се извлича кодеин от популярни медикаменти без рецепта, а нужният фосфор се набавя от връхчетата на клечки кибрит. Русия е вероятно едно от най-лошите места в света ако си зависим към наркотични вещества. Виж ако си алкохолик, няма да имаш проблеми…
Тук някъде ще спра част първа на разказа. Тази мрачна картина беше важна, за да разберем къде стоим на картата. В България, хората, които коват нарко законите, все още вярват, че канабисът причинява шизофрения и че наркоманията всъщност е морален опадък, който трябва да бъде коригиран (със затвор), вместо тези хора да бъдат третирани като болни и на тях да им се предлага помощ. В следващата част ще разгледаме няколко примера на държави и градове от Западна Европа, където са приели коренно различен подход…и са постигнали успех.
Тази статия е част от сътрудничеството между ЕКИП и кампанията за легализация на Българско либертарианско общество – Liberty420 – преди Марш “Свобода за Конопа”, който ще се проведе на 24 април 2016г.
