konferДимитър Карагегов

В началото на годината получих покана за участие в конференцията Urban Drug Policies, която се проведе в полската столица Варшава. Идеята на събитието беше да срещне полските чиновници, натоварени с форматиране и прилагане на държавната наркополитика, с представители на сектора от други държави със сходни или коренно различни подходи към проблема. Задачата беше заедно да изработим обединена декларация, с която да отправим послание към предстоящата асамблея на ООН UNGASS, където се очаква сериозно преразглеждане на световния подход към наркотиците и употребяващите ги граждани. Тук споделям моите впечатления

Пътят на Франкфурт (The Frankfurt Way)

В началото на 90-те, както почти навсякъте в Европа, употребата на хероин скача драстично, и немският град Франкфурт не е изключение. Освен добиващия епидемични мащаби проблем със злоупотреба, тежка зависимост и свръхдози, Франкфурт изпитва и негативните последици от инжектиране на публични места. В единия от градските паркове се отчитат около 2000 обождания дневно. Това създава рискове за разпространение на инфекции дори сред хора, които не употребяват вещества. Вместо да удвои разходите и прилагането на сила спрямо употребяващите, както правят останалите, местната управа възприема друг модел.

Моделът им може да се характеризира с 4 стълба –контрол, превенция, терапия и намаляване на вредите. В годините, когато нито метадоновите програми са били широкоразпространени, нито се е знаело, дали програмите за чисти игли са полезни, общността във Франкфурт започва да ги прилага. Отварят се стаи за инжектиране, наред с програми за терапия на тези, които искат да се откажат от навика си. Резултатите не закъсняват. Смъртността от свърхдози спада от 170-годишно на не повече от 20, престъпността спада значително, откритата консумация практически изчезва.

Цюрих и Швейцария

Швейцарците винаги са били светлият пример за всичко. Не обичат да слушат околните и да се съгласяват с широкоразпространеното мнение. Така подхождат и с наркотиците. Преди точно 30 години Цюрих има проблема на Франкфурт. Инжектиране на публични места, зачестяващи смъртни случаи от свърхдоза и т.н. Швейцарците изработват коренно различен на общоприетия подход. Вместо да третират зависимите като престъпници и да прилагат законите за обществен ред, те приемат състоянието им като болестно, като проблем на здравната система и практически изваждат полицията от решаването му.

Ако си зависим от хероин в Швейцария, с теб се случва следното: отиваш до личния си лекар и споделяш проблема си с него; той те преглежда и двамата се разбирате за твоята доза хероин; получаваш рецепта, с която можеш да отидеш в някоя от стаите за инжектиране и да получиш безплатно своята доза хероин; него можеш да консумираш само във въпросната стая и под наблюдението на медицинско лице. Обикновено след като получиш дозата си хероин, се обличаш и отиваш на работа. Да, швейцарските наркозависими са хора със семейства, работа, позиции в обществото. Много често, по никакъв начин не можеш да ги различиш от чистите хора, просто не съществува субкултура на бодящи се с общи игли, тънещи в мизерия наркоманчета.Когато човек може лесно да задоволи силната си нужда от вещество, останалата част от деня му може да бъде посветена на работа, себеусъвършенстване, семейство и т.н. неща, които в очите на редовия руски наркоман, примерно, са практически невъзможни, заради обществената изолация, на която е подложен.

Швейцарският представител на конференцията споделяше, че тъй като системата им работи толкова добре и наркоманите не умират, в родината му вече се сблъскват със 70+ годишни хероинови наркомани,  за които трябва да бъдат измислени нови начини хероинът да достига до тях, защото са трудно подвижни и не могат да се стигнат до стаята за инжектиране сами. Системата е толкова добра, че случаите на свръхдоза са сведени до нула. Да, сигурен съм, че някой ще си каже „Ама как така аз да плащам за наркоманията на някой друг и да му давам безплатен хероин“.

Швейцарците са пресметлив народ и са си направили сметките доста добре. Изчислили са, че да даваш безплатно на зависимите това, от което се нуждаят е най-евтиния начин да се справиш с този проблем, десетки пъти по-евтин от прохибиция и издръжката им в затвора. Естествено, тези мерки, не могат да бъдат считани и за насърчаване на употреба, точно както не можем да считаме предоставянето на инсулин на диабетици като стимулиране на диабета. От гледната точка на швейцарците, двете състояния (диабет и тежка зависимост) са почти еднакви – болестни и хронични, за които нямаме лек, но можем значително да облекчим състоянието на болните с правилен подход.

Португалия

През 2001-ва Португалия надмина всички в смелостта си, но нека първо проследим какво е Португалия преди тази заветна година. До 70-те държавата е практически изолирана от останалта част на света и управлявана от военна хунта. След промените, бързо се превръща в новата евтина парти дестинация за почивка. Близостта й със Северна Африка пък я прави удобен път за вкарване на хашиш и хероин в Европа. Така в Иберийската страна бързо се развива епидемичен проблем с хероина. Обществото няма изработени механизми да комуникира и да се справя с такъв род предизвикателства, затова решението е популярната тогава  прохибиция. Разходите за вкараването на хора в затвора нарастват, престъпността се увеличава, смъртните случаи от свръхдоза – също. В търсене на изход,  се постига уникален политически консенсус, в който управляващи и опозиция се разбират, че ще подкрепят каквото решение им бъде предложено от екип от топ учени в областта.

След сериозни проучване и обсъждания, екипът излиза със своето решение – притежанието на количества за лична употреба на всички наркотици от канабис до хероин да бъде декриминализирано (да не се наказва със затвор) и всички средства, които са били влагани за преследване на зависими, да бъдат пренасочени за тяхната рехабилитация и реинтеграция. От тогава до днес, Португалия всяка година отбелязва спад в смъртността от свръхдоза, спад в употребата сред тийнейджъри, спад в престъпността. До ден днешен, експертите смятат примера на Португалия като най-успешния и най-вероятния за прилагане в световен мащаб, когато светът най-накрая осъзнае пагубното влияние на Войната срещу наркотиците.

Изводи

Обобщено мога да кажа, че решението с опасната зависимост и употребата на наркотици лежи най-вече в самите общности. Навсякъде, където са се справили с този проблем, ключова рола играят самите общности. Полиция, централна и местна власт, НПО, учени, експерти, учители, родители сядат на една маса и изработват механизми, с които да си сътрудничат. Навсякъде, където можем да счетем, че този проблем е решен, това е станало като се спре да третирането на зависими като престъпници и възприемането им като болни, нуждаещи се от помощ.

Това, от което се нуждае един зависим човек е подкрепа, съпричастност, любов, усещане за общност, за семейство. Трябва му нещо различно от иглата, което да му дава повод да живее и да се чувства значим. Крайно време е и в България да започнем да се отнасяме с тях по този начин и затова не са ни нужни специални закони и директиви отгоре, нужно ни е преосмисляне на разбиранията за света и обществото.

Войната срещу наркотиците е провал. Свят без наркотици е невъзможен. Те съпътстват човечеството през цялата му история и да си мислим, че чрез насилие можем да добавяме и изваждаме елементи на човешката природа е толкова наивно, колкото е да си мислим, че можем  да изкореним алчността или агресивността у човека.

Португалия, Германия, Швейцария са държави, които са проявили изключителна смелост и решителност 20-30 години преди нас и са ни показали, че техните политики работят. Вече нямаме нужда от експерименти, за да разберем какво работи. Вече знаем какво работи. Единственото, от което имаме нужда сега, е гражданска и политическа воля да направим правилните неща.

Тази статия е част от сътрудничеството между ЕКИП и кампанията за легализация на Българско либертарианско общество – Liberty420 – преди Марш „Свобода за Конопа“, който ще се проведе на 24 април 2016г.

Харесва ти какво правим? Подкрепи каузата с дарение в Patreon!