Статията е преведена от Drugreporter.hu
Оригинал на английски.
Да, истина е – от февруари 2016 г. Македония легализира медицинската трева. Законът обхваща производството на канабис от юридически лица, които след това снабдяват компании, занимаващи се с базирани на растението медицински продукти. Случващото се изненадва всички особено като гледаме нетолерантното отношение на македонското правителство по отношение на хората, използващи наркотици, и маргинализираните малцинствени групи. И все пак, новият закон потвърди подозрението, че реално можем да очакваме всичко по отношение на наркотиците от правителство като тяхното. Например, преди няколко години, когато Боливия пожела от ООН да разреши култивацията на листа от кока, Македония беше една от 4-те държави, които отхвърлиха предложението и възраженията на боливийците.
Трябва от самото начало да се каже, че законът е далеч от идеален. Приемането му беше лишено от всякаква прозрачност, а изготвянето му мина без участието на гражданското общество. Законът не беше представен по време на двата дебата по този въпрос и неправителствените организации, които оперират на това поле, не бяха поканени да участват. Проектозаконът започна движението си по различните етажи на парламента веднага след написването му, без възможност за анализ и обсъждане.
Противоречащи цели в закона и неговите поправки
Първият коментар е свързан с това, че медицинският канабис беше легализиран чрез поправки и допълнения към съществуващия Закон за контрол на опиатите и психотропните субстанции, вместо да се приеме нов закон или да се коригира законодателството, свързано със здравеопазването.
Сегашният закон цели да спре злоупотребата с наркотични вещества, както и незаконното производство и търговия на забранени растения и вещества. От друга страна, допълненията му целят да регулират медицинския канабис, не като „култивация и производство на канабис с цел производство на упойващи наркотици“ както е записано в новата глава на Допълненията. Ето защо вярваме, че е налице нужда от отделен закон, който да съобрази спецификите на растението и множеството изследвания за неговите ефекти върху човешкия организъм, както е направено законодателството в редица държави, регламентирали медицинския канабис.
В Допълненията се прокарва съчетанието „и/или канабис“ към вече действащите разпоредби, регулиращи производството и дистрибуцията на маково растение. По този начин, законът третира двете субстанции като „равни“, а по-нататък въвежда по-строги санкции в допълнителна глава, тоест режимът за отглеждане на канабис е по-тежък от този за отглеждане на опиумен мак.
Канабисът като лекарство
За разлика от регулацията за останалите лекарства, Допълненията (към наркотичния закон) също предвиждат специалистите да могат да предписват това лекарство. Това могат да са държавни служители, които работят в болници и са специалисти по неврология, онкология, радиотерапия и инфекциозни болести. Регулациите върху специалистите, предписващи канабис е въпрос по-подходящо регламентиран във фармацевтичния закон, не в наркотичния. Ако целта е била да се използват Допълненията, за да регулират медицинския канабис, то би следвало да няма ограничения в кои сфери на медицината той може да се използва. От своя страна Министерство на здравеопазването трябва да предвиди всички здравни състояния, за които се знае, че канабисът помага, и да премахне ограниченията за ползване само в някои специфични области.
Допълненията също така ограничават рецептата за трева да може да се издава само от ангажирани в публичния сектор специалисти, което е нарушение на правото на пациентите сами да избират методите и специалистите, които да ги лекуват. Пациентите имат правото да избират между частни и държавни здравни институции и това им право трябва да бъде гарантирано и като еднакъв достъп до медикаменти. Всъщност, частните здравни институции също предоставят публични здравни услуги и не съществува законово ограничение за прилагане на определени процедури само в обществената сфера.
Култивация на канабис
Измененията целят да приложат почти едни и същи условия при култивацията на канабис и опиумен мак. По-внимателно вглеждане в изискванията за лицензиране обаче (процедурата, осигуряване на безопасност на работното място и т.н.), ясно разкрива значително по-стриктните условия, които са приложени за производителите на канабис.
Първата разлика е, че физическите лица нямат легална възможност за култивация на канабис, въпреки, че култивация на опиумен мак им е позволена. Фермери, които отглеждат мак, могат да се регистрират в съответното министерство до петнадесет дни след засяване, докато гроуърите на канабис трябва да получат изрично разрешително от Министерство на здравеопазването и одобрение от Правителството преди сеитба. По този начин процедурата излишно се затормозява, без разумна обосновка.
Изисквания за юридически лица
Изискванията за юридически лица, търсещи лиценз за отглеждане на канабис се определят със закон. Критерият предвижда всяко юридическо лице да има капацитетът да отглежда, но и да съхранява (суши) продукцията си. Юридическите лица трябва да назначат поне 4-ма служители, включително фармацевт и агроном с поне 3 години опит. Отново, системата за лицензиране на макови плантации не предвижда такива ограничения.
По отношение на изискванията за сигурност, Допълненията изискват отделянето на местата, където се отглежда канабис от атмосферата, без това да е аргументирано по какъвто и да е начин. Още повече, пространството трябва да бъде оградено с 4-метрова ограда, завършваща с 3 реда бодлива те. Допълнителна тежест за бизнеса е и изискването за 24-часово видео наблюдение на цялото пространство и назначаването на охрана. Тези изисквания представляват съществена финансова бариера за навлизане в тази индустрия.
Наказателните разпоредби – криминализиране на канабиса за лични цели
С Измененията и допълненията се въвеждат и наказателни разпоредби, като по-сериозни присъди за нарушители, които са назначени в легалния бизнес с канабиса, които отново не се прилагат при култиваторите на мак или други контролирани субстанции. Член 95-д предвижда затвор от 1 до 5 години за всеки назначен от юридическо лице, който съхранява или пренася семена, цветове и листа на канабис за лична употреба. За пръв път тази разпоредба криминализира канабиса за лична употреба. Сегашният Наказателен кодекс не преследва притежанието за лични цели и подобна мярка нарушава човешките права на хората, употребяващи субстанции.
През 2014г. Световната здравна организация препоръча на всички държави от ООН да преразгледат наркополитиката си и препоръча легализация и декриминализация на притежанието за лични цели. Измененията и допълненията в Македония са в конфликт с тези препоръки.
