Напоследък стана модерно гражданите на София да се хвалят в социалните мрежи с оригинални и ефективни начини за справяне с  последното нововъведение в пешеходния живот на столичани – бутоните на светофара. Както знаете, към този момент, функцията им изглежда напълно излишна като единственото, което правят е да не пускат пешеходците да пресекат, дори когато е техен ред, ако не са натиснали бутона. Дневник дори излязоха със специално разследване #Кой точно е взел поръчката за поставяне на „умните“ машинки и действително в поръчката има няколко тревожни точки. Това, което прикова вниманието на авторите на ЕКИП е нещо друго, обаче.
Захласнати в натискането на тези бутончета и разправията с пешеходния светофар, надали сте погледнали какво се случва над вас. Истината е, че където такъв светофар се поставя, над него заработва и камера за наблюдение.

Кой е наблюдавания?

Разположението на камерите в посочения район

Разположението на камерите в посочения район

Решихме да проверим опасенията си с разходка в произволно избрана част на София, за да заснемем машините, които заснемат нас. Избрахме района, заключен между булевардите Възкресение, Тодор Александров, Константин Величков и Вардар, с единственото условие да не е в Центъра, защото там логиката да има масирано видео наблюдение е по-голяма. Както може да се види от снимките, установихме, че където и да е поставен пешеходен светофар с бутон, заедно с него са поставени и камери за видео наблюдение. Някой ще си помисли, че камерите са там, за да следят трафика, но случаят е много по-различен.

По начинa, по който са поставени камерите, се вади изводът, че основната им цел не е да заснемат нарушители на правилника за движение по пътищата, а да заснемат пресичащите пешеходци. Всяка една камера е позиционирана, така че да изпълнява приоритетно тази цел. Както се вижда от снимките, дори ако се случи инцидент на пешеходната пътека, камерата надали би могла да заснеме регистрационния номер на нарушителя. Основната цел са гражданите и техните лица. Предполага се, че където такива камери са поставени, е положена и автономна оптична мрежа за тях. Така вече изнесената цена от 12 000 лева за бутон вече започва да добива смисъл. Дали камерите снимат само след като е натиснат бутон или са включени постоянно, можем само да предполагаме. Това, което става ясно от скромното ни наблюдение е, че ако се движите в посочения район е практически невъзможно да стигнете от точка А до точка Б без да попаднете в полезрението на поне една от камерите.

Защо ни е нужен този Big Brother?

Разбира се, първият отговор на управляващите ще бъде – тероризмът. Малко налудничаво би звучало точно ж.к. Разсадника и ж.к. Света Тройца да са развъдници на терористични клетки, та и как камерата би спряла агресивните намерения на организирана група терористи, остава неизяснено, затова ще оставим този отговор без коментар.
Друг любим отговор е „Ако нямате какво да криете, няма причина да се притеснявате“. Малко хора обаче си дават сметка за какъв мащаб наблюдение говорим. Чисто на теория, МВР или който гледа тези камери, може да научи до болезнени детайли ежедневния ви маршрут, да знае на къде сте се запътили след като сте напуснали дома си, колко често посещавате приятеля или любовницата си, кога пазарувате от кварталния магазин и какво и т.н. Дори да не криете никое от тези неща, институция, която знае всяко едно от тях е способна на тотален контрол върху живота ви.
Разбира се, все още не сме там. Автоматизираните системи за разпознаване на лицата (Facial recognition) все още не са интегрирани масово, защото има още какво да се желае като технология, но когато този момент настъпи, властта ще разполага с логистичното обезпечение от камери, които да бъдат закачени към тази система. Това ще стане рязко, неочаквано и буквално за една нощ. Не очаквайте някой да се похвали, че системата работи. Ще сме толкова свикнали с камерите над главите си, че дори няма да забележим как се местят, когато се местим ние.

Дали ще заживеем в някоя оруелска антиутопия или ефективно ще се справим с престъпността, не знаем. Това, което се случва обаче заслужава вниманието на гражданското общество. Затова, следващия път, когато се оглеждате преди да пресечете, знайте, че някой се оглежда за вас.

По статията работиха: Димитър Карагегов и Пламен П. Баталски

Харесва ти какво правим? Подкрепи каузата с дарение в Patreon!
Become a patron at Patreon!