Вчера разсърдихме вътрешния министър Валентин Радев. Обиди се, че сме взели данни, които са свободно достъпни от уебсайта на МВР и сме ги разказали на обществото. Поводът е оповестеният от нас „Анализ на българската наркополитика 2009-2016“. Информацията „подрива авторитета на МВР“, заяви той и намусен ни скастри за дето не сме отишли първо при него. Изглежда все в нас е проблема. Все нещо не правим като хората.
Когато МВР започна да тероризира употребяващите трева със супер сензитивни слюнчести тестери, ние реагирахме – медийни аларми, статии с полезна информация, срещи-монолози с представители на дирекция „Пътна полиция“. Изглежда не е трябвало… Когато по улиците плъзне опасна дрога, тестваме веществата на употребяващите, за да ги предупредим ако са на път да погълнат нещо, което ще ги прати на оня свят. Изглежда не е правилно…
Когато от държавната власт готви поредната глупост на сляпо по отношение на наркополитиката – вдигаме пушилка, внасяме становища, караме се с политици, издаваме мрачни прогнози, които за съжаление се сбъдват, правим протести. Изглежда и така не бива. Подриваме авторитета на авторитетните…
Сега ситуацията е същата. Държавата отказва да даде оценка на свършеното от нея в сферата на наркотиците и затова им свършихме работата ние. Вместо Националния съвет по наркотични вещества, Министерствата на Вътрешните работи и Здравеопазването да анализират какви бакии са надробили, трябваше ние от БЛО (Liberty420) и Движение Промена да го направим. И сега пак нещо не е както трябва…
Защо наистина г-н Радев е ядосан?
В доклада ни ясно се виждат приоритетите на служителите му, когато става въпрос за разкриване на престъпления. Докато най-многочислената полиция в ЕС залавя едва 8 от всеки 100 крадци на автомобили, то „наркоманчетата“ нямат този късмет – 76-те процента разкриваемост на престъпления, свързани с наркотици са ясно мерило за това, че родната полиция търси лесното. Фасулска работа е за един полицейски екип да застане в храстите до дискотека в Студентски град (историята е истинска от наши клиенти) и за 15 минути да напълни микробуса с „опасни престъпници“, които са излезли от клуба за една обща цигара с трева. 15 човека с една цигара забранено вещество са 15 престъпници по смисъла на закона. По смисъла на МВР, това са 15 разрешени случая на престъпления. По смисъла на служителя на МВР, който ги е арестувал – това са 15 бонус точки за приключен случай. Защо му е да разплита заплетени престъпления като грабеж, изнасилване, убийство. Там ще трябва да се върши сложна следователска работа, да се разпитват свидетели, да се снемат отпечатъци…да се мисли детайлно. А накрая, след всичката тази работа, това ще е един разрешен случай и едва една бонус точка. Я по-добре да хващаме тийнейджъри за една цигара трева тогава…
Служителите на МВР може и да не са най-блестящите екземпляри от обществото ни, но и те са подчинени на ясни икономически стимули и решения, просто някой е трябвало да се загледа и да ги анализира. Много често решението дали да получиш една бонус точка за разкрито престъпление на младеж с трева бива заменено с решението да му прибереш няколко стотин лева и PlayStation portable-a (отново истинска история на наш клиент). Контролът по пътищата е заменен с ново, по-скъпо „И кво правим сега?!“, всеки път, когато е спрян младолик човек. „Ако не си пил, значи си взимал наркотици…какво иначе правиш навън по това време“ пък е автентична реплика на раздразнен от отрицателна алкохолна проба служител на реда.
Всичко това личи и от самата статистика на МВР. Не залавяме дилърите – едва 18% от делата са за разпространение. В 4 от всеки 5 дела говорим за просто притежание на малки количества, обикновено канабис – забраненото вещество с най-нисък здравен риск от всички други на улицата. Основните дела са за нищожните количества между 0.1 и 5 грама, а профилът на арестуваните хора е отчетлив и ясен – 91% от случаите това са мъже, 64% от тях са пълнолетни хора до 30-годишна възраст, 82% от тях имат работа, бизнес или учебни занятия.
Защо ние сме ядосани?
Когато правиш държавна наркополитика трябва да вземеш под внимание три основни величини – обществен ред, обществено здраве и човешки права. Идеалната политика би била тази, която постига повече обществено здраве и ред с цената на малко от човешките ни права.
Това, което правим в България обаче е да максимизираме обществения ред, влошавайки рязко общественото здраве и човешките права. Вече започнаха да тарашат почти всеки автомобил на млад човек (вече се случва в София) и събличат хората голи по улиците, за да им намерят едната цигара трева. Случващото се с общественото здраве е още по-тревожно – все повече деца в ученическа възраст посягат към алкохол и наркотици. Българските гимназисти пият повече, пушат цигари и друсат повече от европейските си връстници. Още по-страшното е, че защото толкова успешно задържаме и преследваме тревата и пушещите я, вече на мода излизат новите, „дизайнерски дроги“, който са смъртно опасни. Спомняте ли си случая с момчето в Пирогов? Това е само началото на епидемия, която се случва и в столицата, и в малките градове. Защо да пушиш трева, която ще ти струва 5 лева да се омаеш сам, като можеш за 2 лева да си вземете 5-ма човека една цигара синтетика и да ви държи часове наред. Естествено, получаваш и бонус – синтетиката не се лови от тестерите на мама и тати и от дрегерите на КАТ. А…и може би още не са я сложили в забранителния списък, така че си ОК и ако те обискират. От всички 16 000 дела, които анализирахме в проучването ни, едва 32 бяха за „дизайнерска дрога“. Това се казва ефективност…
Тъжното е, че държавата България не предлага нищо на хората, които поемат по пътя на наркотиците. Той може да е супер и да нямате никакви проблеми, може и да е доста труден и всяка помощ да е животоспасяваща. Помощ от държавата България няма, защото на първо място за нея вие сте престъпник. Първият ви досег с държавата е служител на МВР, който гледа на вас или като бонус точка за разкрито престъпление или като допълнителни 500 лева тази нощна смяна. Хайде сега, представете си 15-годишен младеж с проблеми с наркотиците как се обръща за помощ към служител на МВР или МЗ, или НСНВ, или НЦН, или ПИЦПН. Да, последната абревиатура е орган със 100 000 лева бюджет на година и на него се очаква да звънят децата с проблеми. Да, трябва да се обадят на ПИЦПН…а те дори не могат да произнесат и запомнят съкращението.
И на фона на това, изглежда пак ние сме виновни. Нещо не сме направили като хората. Не сме отишли при принципала на най-голямото МВР в ЕС, който разполага с над милиард лева годишно, за да му разкажем какво сме разбрали от данните на неговата статистическа дирекция, които се свалят свободно от неговата страница. Сигурно сме грешни, защото „здравето на нацията“ ни е по-мило от „честта на пагона“ и трябва да казваме истината, защото от лъжите ви умират хора. Или сме грешни, защото не се отказваме?!
Е…няма да се откажем. И ако нищо не се промени, лятото пак ще излезем на протест. И ако миналата година на проливния дъжд бяхме 7-800, сега ще сме хиляди. И ще победим…разумът ще победи!
Можете да прочетете пълния ни анализ тук.
СВОБОДА ЗА КОНОПА!
Димитър Карагегов
Liberty 420
