…продължение от…

Войната срещу наркотиците – такава че и баба ти да я разбере

Опитите на централната власт да ограничи употребата на едно или друго вещество датира още от Древността, но в годините на Ренесанса, когато тютюнът завладява Европа, тези опити стават особено отчетливи. Английски крал го забранява, руски цар също, а в Турция, Индия и Персия „лекували“ тютюнопушенето със…смърт.

Понеже всички тези експерименти завършват сравнително бързо, а и неуспешно, можем да кажем, че модерната история на прохибицията (забраната) на вещества е отделно историческо събитие, което започва преди един век с Опиумната конвенция от 1912-та година. След множество неуспешни опити на федералното правителство на САЩ да убеди собствените си граждани, че опиумът (и производните му като морфин и хероин) трябва да бъде забранен, дори след няколко неуспеха на ниво Върховен съд, Вашингтоннай-накрая успява да постигне това чрез инициирането и подписването на международна конвенция, като всяка държава, която сключва подобни споразумения, е длъжна да адаптира законите си спрямо нея.

Защо започваме Война срещу наркотиците изобщо?

Причината е изключително проста и може да се опише с една единствена дума: Расизъм

Здравните аргументи, които чуваме днес, на практика не са присъствали, когато фундаментално се е решавало дали е ОК да се преследват хора, без да са наранили или ощетили другиго. Случва се с основния аргумент, че китайските емигранти, които по онова време са строели железниците в цялата страна, са примамвали бели жени, за да правят секс с тях, след като са пушели опиум. Не минава много време преди кокаинът също да бъде забранен като „негърска заплаха“.

Сухият режим върху алкохола е първата забрана, която засяга всички (бели) американци. За нея са писани томове анализи, книги, филми и е безсмислено да се спираме на подробности. Обобщено, това е моментът, в който се ражда тежката организирана престъпност в Щатите, засилва се неколкократно смъртността, свързана с употреба на алкохол, а самият той си остава сравнително достъпен въпреки забраните. Алкохолната прохибиция ражда „звезди“ като Ал Капоне и Лъки Лучиано (ей тия сладури), но същата закономерност наблюдаваме още десетина години по-рано. Още с онази, първата прохибиция (на хероина), се ражда неразривната връзка между организираната престъпност и власт. Оказва се, че китайските банди, които внасят опиума, са сред най-активните спонсори на калифорнийската полиция

Спонсорството им е целево, именно, за да стимулира полицаите да прилагат забраната по-сурово. Това умножава печалбата на бандите, защото намаленото предлагане води до увеличено търсене, което води до увеличена цена на единица продукт – прост закон в икономиката, който виждаме при всички стоки и услуги.

Причините за криминализирането на марихуаната са абсолютно същите като при предишните вещества. Америка осъзнава, че няма как да изкорени желанието на хората да пият алкохол и връща стария, либерализиран режим. Това оставя хиляди агенти от Федералното бюро за наркотиците  без работа. Задачата пред новия директор на въпросното бюро Хари Анслингер е много бързо да намери нов враг след алкохола, който да оправдае съществуването на цялата агенция и грамадния й щат от кръвожадни агенти. И успява, отново с помощта на расизма. Въпреки че конопът е култура, на която е изграден Новия свят, той се възползва от факта, че мексиканските емигранти го пушат, освен че от него добиват въжета, хартия, дрехи и обезболяващи продукти.

В началото на ерата на масовите медии е изключително лесно да подведеш и дезинформираш една нация. Хари Анслигер влиза в съюз с „краля на жълтата преса“ и създател на първата медийна империя Уилиям Рандолф Хърст и използва неговите издания, за да насади страх сред американските граждани. Икономическите подбуди на г-н Хърст също са пределно ясни – той е един от най-големите инвеститори в дървесина, с която трябва да обезпечава вестникартската си империя и в никакъв случай не иска да се конкурира с по-евтината и рентабилна конопена хартия.

„Марихуаната е пряк път към психиатрията. Пушете марихуана само за месец и от това, което преди е било вашия мозък, ще остане само свърталище на ужаси и призраци. … Три четвърти от престъпленията в Щатите са извършени от роби на наркотиците….“

пише Хърст в неговите вестници. Това пък е изказването на Хари Анслигер пред Конгреса на САЩ и може да се смята за официалната причина, поради която днес хора гният по затворите за цигара канабис – В момента има 100 000 пушещи марихуана в Щатите и по-голямата част от тях са негри, испанци, филипинци и хора от шоу бизнеса. Тяхната сатанинска музика джаз и суинг е резултат от употреба на марихуана. Тази марихуана подтиква белите жени да търсят сексуални отношения с негри, музиканти и други такива“ (за да разберете какво точно са мислели американците за тревата в този момент, гледайте Reefer Madness).

Пътят към съвременната прохибиция е прокаран от Ричард Никсън и неговата администрация. По време на мандата му държавата е раздирана от антивоенни протести и такива за правата на чернокожите. Никсън опитва всякакви начини да се пребори с тях. Давайки си сметка, че не може да забрани идеите им, но може да забрани наркотиците, които взимат, Никсън намира решение на проблема с политическите си противници. В разгара на т.нар. контракултура от 60-те, разцвета на хипи движението и каузата за права на чернокожите, Никсън обявява Война срещу наркотиците.

Всичко това звучи като конспиративна теория и може би щеше да бъде приемано за такава, ако го нямаше признанието на тогавашния главен съветник на президента по проблемите на вътрешните работи и сигурността Джон Еликман: „По време на кампанията на Никсън от 1968, и периодът му в Белия дом след това той имаше два проблема – антивоенните левичари и чернокожите. Ние знаехме, че не можем да направим незаконно да бъдеш черен или да си против войната във Виетнам, но карайки обществото да асоциира хипитата с марихуана и черните с хероина и след това криминализирайки ги тежко, можехме да ударим сериозно тези групи. Можехме да арестуваме техните лидери, да нахлуваме в домовете им, прекъсваме срещите им и да ги очерняме по новините всяка вечер. Знаехме ли, че лъжем за всичко, свързано с наркотиците? Разбира се, че знаехме

Следващите 40 години доказват убедително думите му – от 1980-та до 2008-ма затворниците в Щатите скачат повече от четворно (от 500 000 до 2 300 000), половината от тях са чернокожи. Въпреки че според статистиката белите взимат 5 пъти повече наркотици от чернокожите, именно чернокожите имат десет пъти по-голям шанс да попаднат зад решетките за такова престъпление. Налице са десетки случаи на лесно съпоставими нарушения на бели и цветнокожи, в които вторите получават значително по-тежки присъди.

Спечелихме ли Войната срещу наркотиците и до какво доведе тя?

Най-лесният отговор – НЕ. Не я спечелихме. Както обясних в част 1, невъзможно е да постигнем общество без наркотици. Такова никъде и никога не е съществувало. Пазар за милиарди, който би следвало да е в ръцете на предприемчивите сред нас, сега е подарен на въоръжени банди и престъпници.

Само САЩ са изхарчили над трилион долара за да поддържат прохибицията последните 40 години като към настоящия момент харчат 50 милиарда долара годишно. Милион и триста хиляди души биват арестувани в Щатите за притежание на наркотици само за една година, всеки божи ден средно по 30 човека намират смъртта си в Мексико само заради Войната срещу наркотиците, а общият им брой надхвърля 300 000.

Всичко това можеше и да прозвучи като разумна цена, за да постигнем общество без наркотици, но постигнахме ли такова наистина? Истината е, че днес имаме повече, по-силни и по-евтини наркотици от всякога. Потентността на канабиса се е качила с 300% само за последните 20 годиницената на хероина спада в последните 20-30 години.

Всяка една от тези закономерности се наблюдава от първия ден на прохибицията. Най-популярният начин за прием на опиати преди забраната на маковото растение е бил опиумният чай, най-популярният начин за прием на опиати ден след въвеждането на забраната – хероин.

Най-популярната напитка в Щатите ден преди Сухия режим – бира; най-популярната напитка ден след забраната на алкохола – спирт, примесен с каквото намериш за вкус

Всичко това си има желязна и рационална логика – ако си трафикант, би ли рискувал да те заловят с камион пълен с маков чай, при положение че можеш да пренесеш малка торба с хероин и да спечелиш стократно повече?! Днес Войната срещу наркотиците ни докарва дори по-концентрирани и опасни синтетични опиати от хероина – фентанил и W18 (прочети за него и ще ти се изправи косата).

Преследването на хора, които използват психоактивни вещества става практически невъзможно с появата на т.нар. дизайнерски наркотици (на английски Research Chemicals или RC) – вещества, които са измислени буквално вчера с две цели – да друсат и да не са в забранителните списъци. За разлика от „традиционните дроги“ като хероин, LSD, амфетамин, екстази, канабис, при тези нямаме никаква представа как точно действат на човешкия организъм, дали са пристрастяващи или след 10 години ще ти порасне четвърто ухо на дясната ръка. Вие кое точно бихте предпочели ако всички бяха легални?!

Добре де, щом е такъв провал, защо все още има Война срещу наркотиците?

Истината и тук е особено цинична и банална – от упорство. Почти не се намират хора с всичкия си, които да се осмелят да излязат публично и да подкрепят вкарването на невинни хора в затвора в името на прохибицията (и да не бъдат разбити на пух и прах или просто да станат за смях). Въпреки това, най-големият форум за наркополитика UNGASS (UN General Assembly Special Session on Drugs) заседава извънредно, оставяйки положението практически без промяна. За да се случи промяната, тя се очаква да дойде от хора, чиято кариера е изградена върху това да захранват прохибицията с аргументи и данни. Това са хора, които от 30-40 години получават финансиране, за да говорят срещу наркотиците, да подкрепят по-тежки присъди за зависимите, да разпространяват (доказано) неверни данни за вредите от приема на едно или друго вещество. Надали очакваме от точно тези хора особен катарзис…

Другите, които могат да направят нещо, са политиците. Но и при тях положението е същото. Надали очаквате Барак Обама и цялата му администрация да се обърнат към нацията и да признаят открито, че те и предшествениците им са направили катастрофална грешка, обричайки милиони хора по света, осъждайки на доживотен затвор значителна част от своите съграждани, захранвайки организираната престъпност с колосални приходи, ограничавайки изконната потребност на човека да мисли свободно? Няма как да се случи, не и скоро.

Естествено, можем с лекота да кажем, че където има голяма организирана престъпност (помните случая с китайските банди от по-горе), тя има преки връзки с правителството и черните каси на мафията захранват черните каси на управляващите. Това няма как да се промени от днес за утре. Това, което знаем със сигурност е, че в момента, в който един пазар се осветли, легализира, регламентира, организираната престъпност спира да е фактор в него. Въпреки че Сухият режим роди фигури като Ал Капоне, днес, когато този бизнес е явен и легален, внуците на г-н Капоне не са монополист на производството на уиски; синовете на Лъки Лучиано нямат верига за дистрибуция на ром, цар Киро не е най-влиятелният мафиот в България.

Абсолютно същото се случва и в Колорадо – щатът, който наистина легализира тревата. В момента предприемчиви хора от целия свят се изсипват там, за да се пробват в новия бумтящ пазар. Появяват се кулинарни продукти с канабис, вендинг машини с канабис, нови медицински продукти и кой знае какво още. Това, което не се случва е, че не се увеличава броят на консумиращите, не се увеличава броя на консумиращите деца (даже е най-ниският в Щатите след легализацията), адът не се е отворил, Денвър не е станал Содом и Гомор, никой не е откраднал телевизора на баба си, за да си купи новата доза трева…

Всичкото това го изписах, за да покажа, че това което си мислим, че знаем за наркотиците, е плод на дългогодишни умишлени и неумишлени заблуди. Мама и тати не са лоши хора, надали са и глупави, просто ги е грижа за вас, а някой навремето ги е излъгал, че наркотиците са задължително лоши и път към смъртта. Най-опасното нещо в наркотиците е, че са незаконни. Представете си свят, в който хероина се продава в магазините, точно до содата каустик, белината, кухненските ножове и запалките…все неща, с които едно дете може да се нарани, но…странно защо не го прави…

Представете си свят, в който вместо да отритваме зависимите и да се правим, че щом не са пред очите ни, не са проблем, се грижим за тях, помагаме им да излязат от тази дупка и да продължат достойно живота си. Представете си свят, в който както имаме свобода на словото, религиозните убеждения, сексуалната ориентация, имаме право свободно да разширяваме дебрите на умовете и съзнанието си, дори с психоактивни вещества. Представете си свят, в който полицията се занимава с разкриването на истински престъпления, вместо с това, че произволен човек носи цигара в джоба си. Представете си го, защото не скоро, но все някога това безумие ще свърши и ще бъде запомнено точно като такова – безумие.

Преди няколкостотин години западното общество е горяло на клада червенокосите жени, защото ги е смятало за вещици. От гледна точка на днешния ден, това ни се струва пълна лудост.

Е, Войната срещу наркотиците е нашата червенокоса вещица на клада…


Използвана литература: Johann Hari: „Chasing the Scream: The First and Last Days of the War on Drugs“

Харесва ти какво правим? Подкрепи каузата с дарение в Patreon!
Become a patron at Patreon!