В тази статия целя да обясня защо си мислим, че имаме Война срещу наркотиците, защо наистина имаме Война срещу наркотиците, защо хората използват наркотици, защо развиваме зависимост, как най-добре можем да я лекуваме и още подобни теми, за които има много насложена пропаганда, неразбиране и емоционални изводи.

Целта на това разяснение не е да подстрекаваме към употребата на наркотици, а да разберем по-добре света, в който живеем, и най-вече нашите приятели, роднини, колеги, които употребяват законни или незаконни наркотични вещества.

ЧАСТ 1. НАРКОТИЦИТЕ

КЪМ ВТОРА ЧАСТ: КАК ЗАПОЧНА ВОЙНАТА СРЕЩУ НАРКОТИЦИТЕ

Кое наричаме наркотици?

Наркотиците, по дефиниция, би трябвало да са тези вещества, които причиняват успокоение и водят до сън (нарко означава да изпаднеш в сън) и по тази дефиниция, би следвало да изключим стимуланти като кокаин и амфетамин или психаделици като LSD и магическите гъби от наркотиците. В правния свят обаче терминът „наркотик“ е доста по-широк и обхваща голям набор от психоактивни вещества, част от които са легални, а друга – нелегални. Така, например, алкохолът, тютюнът и кофеинът също са наркотични вещества, но са регулирани, вместо забранени, за разлика от хероина.

Какво е зависимост?

Важно е да отбележим, че употребата на наркотици не води задължително до развиване на зависимост. Както се видя и в дефиницията по-горе, това изобщо не е характеризиращо дали едно вещество е наркотично.

Важно е да направим и подробна разбивка на това какво означава зависимост.
Например, за българската дума „зависимост“ в английската научна литература има две различни понятия – dependence и addiction, които значат различни неща.

Dependence е биохимичен процес, в следствие от употреба на дадено вещество, свързан с развиването на толеранс (реакция на рецепторите, които стимулира) и по-късно усещането на дискомфорт и проблеми при спирането на веществото, абстинентна криза (withdrawal).

Addiction е болестно състояние, което е свързано с изменение на работата на допаминовата система за възнаграждение в мозъка. То не е задължително да е следствие от употреба на химически вещества, като може да е свързано с хазарт, екстремни спортове, сексуалност и т.н.

Така става ясно, че можеш да си зависим (dependent) към хапчетата си за кръвно и да си зависим (addicted) към хазарта и наркотиците.

А опасно ли е да си зависим? Наркотиците опасни ли са?

На така поставения въпрос, отговорът е ДА. Те могат да бъдат много опасни, точно както могат да бъдат и не много опасни. Има много фактори за това дали едно вещество е опасно за теб, в което винаги има и доза произволност, съдба, шанс и генетика.

Но това колко смъртоносно е едно вещество, изобщо не е факторът, който определя кои са законни и кои – не.

Индексът, с който измерват колко опасно за човек е дадено вещество, се нарича LD50 (Lethal dose 50) или дозата от него, която би била смъртоносна за поне 50% от хората.

2aZIuoH

Виждаме, че съвсем легалният алкохол е животозастрашаващ, а хилядократно по-безопасния канабис – не.

Експериментално в момента се изследват медицинските свойства на екстазито (при постравматичен стрес), „магически гъби“ (при клинична депресия, страх от смъртта, зависимости), LSD (същo като гъбите) – всичките обявени от законодателството като незаконни и „без приложение в медицината“.

Какво всъщност причинява зависимост (addiction)?

Това, може би, е най-важният въпрос, върху който се гради цялата грешна митология на Войната срещу наркотиците.

Дълги години, mainstream идеята за зависимостта се е равнявала на морален упадък. Човек е зависим и следователно носи персонална отговорност (пред закона). Също така се смяташе, че самата употреба на наркотични вещества променя работата на мозъка ти, така че всеки човек, който употребява достатъчно дълго нещо наркотично ще стане зависим към него.

За щастие, историята и науката опровергаха категорично тези твърдения и сега е просто въпрос на време и редовите хора да го проумеят.

Дълги години за валиден експеримент, доказващ горните твърдения, се е смятал този, в който дават на плъх в клетка две опции – една бутилка с чиста вода и една с вода, примесена с кокаин (или хероин, или друг наркотик). След като опитва и от двата източника, гризачът бързо започва да предпочита само този с наркотик и го прави докато много скоро просто умре.

Един професор по психология от Ванкувър обаче се усъмнил в резултатите от този тест. Това, което прави впечатление на Брус Александър е, че празна клетка само с две шишенца не е нормалният хабитат за една мишка. Така той решава да повтори експеримента, но при малко по-различни обстоятелства.

Мишката е поставена в своеобразен „миши рай“, където освен опцията за вода с хероин, има и много други забавления като лабиринти, топки, въртележки и други мишки, с които да общува.

Така успява да намали смъртността при мишките от 100% при първия експеримент до 0% при този с „мишия рай“ (известен като Rat Park experiment).

Теорията му се потвърждава и от друг своеобразен експеримент при хората. Той се нарича Виетнамската война.

По време на войната около 80% от американските войници на фронта използват хероин. Американците са изключително притеснени от това явление и се притесняват за епидемия от зависими по улиците, след като войната приключи. Изненадващо, след като войниците се завръщат от фронта, 9 от 10 употребяващи хероин просто спират. Без абстиненция, без заместващи програми (като например метадон)… просто спират.

Днес учените са категорични – зависимостта се причинява от генетични и социални предпоставки.

Генетичните предпоставки за развиване на зависимост са ясно установени – дефицит на ΔFosB протеин, който влияе много силно на работата на допаминовата система за възнаграждение в мозъка.  Количеството от въпросния протеин в определени части на мозъка служи за успешен генетичен маркер дали ще станеш хероинов наркоман, алкохолик или зависим към комара някой ден.

Социалните предпоставки са същите като изводите от експеримента с мишките. Хората и животните (виж по-долу) имат вроден стремеж към сближаване. Конкретни случки в детството или в последващия живот (но основно в детството) са силно предразполагащи към развиване на зависимост. Става дума за тежки травми, които са разстроили детската психика толкова много, че изграждането на връзки с други хора става изключително трудно. Това са случаи на физически тормоз, сексуален тормоз, случаи на смърт в семейството и т.н. Д-р Габор Мате е един от най-големите живи изследователи на причините за зависимостта и е посветил живота си на лечение на зависими в бедните канадски квартали.

Именно той открива закономерността, че почти 100% от пациентите му са преживяли тежка емоционална травма в детството си.

Открива и че това, което лекува зависимостта е именно изграждането на връзки с другите хора, възстановяването на усещането за човечност, смисъл, пълноценност.

Странно, нали?!

Целият ни подход към тези хора е точно в обратната посока. Родителите се карат на децата и ги заплашват. Когато пораснат, обикновено им поставят ултиматум да спрат или ще им обърнат гръб. След което ги оставят на произвола на съдбата.

А те имат нужда от точно обратното. Имат нужда от любов, подкрепа, възвръщане на вярата в доброто у себе си и в околните, себеуважение.

Както са установили учените, състоянието, в което попадаш е болестно…точно толкова, колкото и диабетът. Хората имат много силна генетична предразположеност и социален фактор, който отключва заболяването.

А сега можете ли да си представите свят, в който диабетиците влизат в затвора, защото са диабетици? Инсулинът да се продава в тъмни улички от въоръжени банди, а качеството му да варира всеки път, като не знаеш дали получаваш инсулин или отрова за мишки?!?

Да…не желаете такъв свят. Тогава защо допускаме този?

ВИЖТЕ ВТОРА ЧАСТ: КАК ЗАПОЧНА ВОЙНАТА СРЕЩУ НАРКОТИЦИТЕ

–––––––––––––-

Бонус под черта: Да, животните също се друсат!

В книгата си „Интоксикация” Роналд Сийгъл – съветник на двама щатски президенти, който работи и за Световната здравна организация наблюдава стремежа на редица животни към употреба на различни психоактивни вещества. Така например слонове се напиват с ферментирали растения, мангусти халюцинират и припадат от психаделични растения, маймуни изпадат във философски размисли след употреба на магически гъби (още случаи)…

Авторът на книгата открива, че причината, поради която го правят, е същата като при хората. Водният Бивол никога не е изпитвал интерес към опиумните плантации във Виетнам. В момента, в който бомбите започват да засипват хабитата му, стадата навлизат в плантациите, изяждат опиума и облекчават страха и мъката.

Ние не сме по-различни от животните на тази планета. Всички искаме в определен момент да „избягаме от реалността“ и това е част от човечеството точно толкова, колкото е способността ни да обичаме, да сме добри, да мечтаем. Идеята, че можем със закон да забраним част от човешката същност, е обречена на провал.

Харесва ти какво правим? Подкрепи каузата с дарение в Patreon!