Нека тази статия послужи за по-добро разбиране на публикации и заглавия като „Дрогиран шофьор удари линейка в София“, „Заловиха шофьор без книжка, употребил амфетамин“, „Дрогиран шофьор блъсна на заден ход…“. Темата е сложна, комплексна и трябва да се разглежда, лишена от емоция – все задачи, които са непосилно трудни за редовия български журналист. Именно затова статията цели да помогне в разбирането на проблема не само от гражданите, но и от хората, призвани да задават трудните въпроси, да ровят докато не намерят истината, да пишат само проверена информация…но незнайно защо не го правят.

Как стигнахме до масово тестване за наркотици на пътя? Играчите зад кулисите…

Разбира се, както много други неща в България, това е история за едни пари. Много пари…но за тях след малко.

Всичко започва с едно амбициозно представителство на световна компания за тестери – Дрегер Сейфти България ЕООД, които провеждат многократни срещи с ръководството на МВР, за да ги убедят в потенциала на апаратурата им за тестване на водачи за наркотици. Потенциалът се крие както в изключителната сензитивност на уредите им, така и в редицата възможности, които се откриват пред МВР, използвайки ги. Следват обучения на КАТ-аджии в сградата на Националния център по наркомании как да боравят правилно с апаратчетата и обществена поръчка за стотици хиляди левове, удобно направена, за да може да е спечелена от една единствена компания, а именно – Дрегер Сейфти ЕООД. Как се случва това? Схемата е стара и се използва във всяка нагласена обществена поръчка – просто изискванията, които държавата поставя за продукта, са уникални и се срещат единствено в продукта на предопределения победител. В конкретния случай това е изискването тестера да притежава възможност за превключване на различна сензитивност, когато се търси наличие на канабис в склюнката (все едно служител на МВР някога е предпочел по-ниската сензитивност…да, бе…да). Речено-сторено и Дрегер печелят поръчка за доставка на близо 4000 броя тестери от серия 3000. Така навлизаме във втора фаза на театралната постановка.

В нея се намесва друга амбициозна фигура – завеждащият отдел Токсикохимична лаборатория към Военномедицинска академия доц. д-р Васил Атанасов. Неговата задача е да формулира опорните точки, с които да се аргументира промяната в закона. Доц. Атанасов е достатъчно млад и начетен, за да е наясно с минималните отражения на канабиса върху способността ти да шофираш. Със сигурност е наясно и след колко време ефектите от канабиса отшумяват. Tези факти обаче не са удобни нито за него, нито за институцията, която защитава. Затова ги премълчава…
От началото на 2016-та Токсикохимичната лаборатория на ВМА в негово лице започва медийна офанзива, с която цели промяна на наредбата за тестуване на водачите (нещо, по принцип наложително към този момент, но изпълнено по чудовищен начин) и промяна на закона за движение по пътищата, с който да отмени ангажимента на лаборатории като неговата да мерят концентрацията на активното вещество в кръвта. С това измерване държавата се застраховаше, че само и единствено хора, който действително са под въздействието на наркотик, ще попадат под ударите на закона. Естествено, това не устройва нито лабораториите, нито МВР, нито държавата, нито Дрегер.

Медийната кампания би била тотален провал ако не се намираха и „будни“ журналисти, които да ретранслират държавните опорки без критика и съмнение. Тук се намесва репортерът на bTV Мариета Николаева. С услужливата помощ на инспектор Радослав Кръстев от КАТ, нейният материал от пролетта на 2016-та, излъчен в праймтайма, повтаря по емоционален начин всеки един аргумент на ВМА и доц. Атанасов, без капчица анализ, критичност или просто опит да се потърси алтернативна гледна точка. От него разбираме, че проблемите по пътищата в България се случват, защото:

  • Дрогираните шофьори са задължително опасни. Много опасни (удобно за МВР)
  • Наредбата за тестуване за алкохол и наркотици е стара и трябва да се промени (удобно за ВМА)
  • Законът щади „наркоманите“ като ги освобождава от наказателна отговорност при първо провинение и трябва да бъде затегнат (удобно за МВР)
  • Трябват ни още апарати за тестване. Много апарати (удобно за Дрегер)
  • Изобщо не е нужно да изследваме дали наистина водачът е бил под въздействие на наркотика, щом някога е друсал, дори да е минало и седмица, той е опасен водач. Много опасен… (удобно за ВМА)

Дали въпросната журналистка на bTV е направила репортажа по този начин, защото наистина е убедена в правотата на делото си или поради други причини, не знаем. Последиците от него са очевадни и се мерят в разрушени животи и семейства. Оставяме го на личната ѝ съвест. Така и иначе, свикнали сме, когато става дума за наркотици, да не се търси особено плурализъм на мнения и различни позиции. Всички в медиите „знаят“, че наркоманите са лоши и опасни. Много опасни…

Така стигаме до политическата класа, за която вече всичко е постлано за действие. Медиите са накокошинили обществото, ВМА са формулирали опорните точки, МВР подкрепят, Дрегер потриват доволно ръчички. Време е за законова промяна. Тя идва от две лица, които искаме да запомните много добре – зам. министърът на здравеопазването Светлана Йорданова и депутатът от НФСБ – Борис Ячев.

Дамата е от молдовско-украински произход и с доста проблематичен български успява да се похвали с шеметна кариера в Министерство на здравеопазването. От рекламния бизнес, в който печата доволно анти-дрога книжки, календарчета и стихосбирки на благоевградската ѝ приятелка Теменужка Любенова (just Google her…), изведнъж госпожата става първо съветник на г-н Ячев в Народното събрание, а след това много бързо започва да пробива в здравно министерство. В нарушение на Закона за държавния служител министър Кокаин Москов я назначава за секретар на Националния съвет по наркотични вещества, а след като Патриотичен фронт влиза в коалиция с ГЕРБ, лично Валери Симеонов настоява г-жа Йорданова да стане зам. министър от квотата на НФСБ. Личната и професионална амбиция на госпожата е да ръководи наркополитиката в България. Защо и в полза на коя чужда държава, е повод за отделна статия.
Борко Ячев пък от своя страна е бил звезда в много и различни партии. Неговият афинитет е към Благоевградско-Петричкия регион. Район, в който в никакъв случай не се отглежда всичката трева на мафията, нали… Неговата мисия е нищо в наркополитиката в България да не се променя към по-добро. Защо и в полза на кои точно играчи, отново е повод за отделна статия.

Светлана пише, Борко внася, депутатите гласуват промяна в Закона за движение по пътищата, с който отменяме необходимостта от доказване в съда, че водачът наистина е бил под влияние на наркотици. „Под въздействието на наркотични вещества“ се заменя с много по-удобното „След употреба на наркотици“. Състоянието „след употреба“, по смисъла на закона, е всеки един момент от живота на човек, след като той, дори еднократно и за опита, се е докоснал до наркотици. Единствено в ръцете на МВР е оставен изборът до колко време назад ще следи апаратурата им. Чисто теоретично, ако МВР решат да тестват проби от косъм, водачи, които са употребили вещества последно преди 3-4 месеца дори, ще подлежат на санкции…и всичко това ще бъде съвършено законно. Удобно се променя и Наредбата по начин, който да улесни токсикологиите в анализа на веществата. Както те обичат да казват „В България вече е „нулева толерантност“ (!!!) и не ни интересува концентрацията в кръвта и състоянието на водача. Можем ли да открием следи от вещество, човекът е виновен.

От нищото и за капак на всичко друго, депутатът от ГЕРБ и председател на Правна комисия в Парламента Данаил Кирилов между четенията при промяна на чл. 78 от НК (с който, при първо провинение, можеш да замениш криминалната отговорност с друга – парична глоба, пробация и т.н), предлага отговорността от престъпления, извършени след употреба на наркотици и алкохол да не може да бъде заменяна по силата на този член. Вече, ако трезвен блудстваш с малолетен, можеш да си замениш затвора с по-лека присъда, например обществено полезен труд. Ако си имал неблагоразумието да се качиш зад волана след дори първата ти и последна в живота трева, обаче – не. Теб си те чака затвор или поне условна присъда с 3-годишен изпитателен срок.

Така държавата ни, бавно, полека…и без много размишления, се превръща в първата и единствена в ЕС с такова мракобесно законодателство по отношение на водачите ни. Без аналог в региона ние въвеждаме едновременно т.нар. „нулева толерантност“ (само наличието на наркотик в слюнката/кръвта е достатъчно основание за наказание, независимо от концентрацията и състоянието на водача) и тежко криминално преследване за провинилите се. Всяка една друга държава в ЕС е избрала само едното – ако си въвел „нулева толерантност“, то отговорността на водачите е само административна – отнемане на книжката за определен период и парична глоба. В Европа, за да бъдеш вкаран в затвора, е нужно пред съда да бъде доказано недвусмислено, че действително си бил под сериозна интоксикация, която е застрашавала безопасността на околните.

Кой печели и кой губи от сегашното положение?

Печелившите лица можем лесно да разпознаем от горните абзаци.

На първо място печелят служителите на МВР. Неслучайно протестите за по-високи заплащания нещо позачезнаха. В момента, пред заплахата от година без книжка, 1500 лева глоба и 1 до 3 години затвор, всеки водач би предпочел да си плати рушвет от 500 лева, за да не получи тестера на Дрегер. Интересното е, че данните за цената да не бъдеш тестван съвпадат в цялата страна. На страницата ни Liberty 420 във Facebook сме получили стотици данни от градове като Добрич, Димитровград, Плевен, София, Пловдив…и навсякъде става въпрос за суми между 400 и 500 лева. Нямаш толкова кеш в себе си? Полицаите на драго сърце ще ти държат документите в тях, докато изтегляш съдържанието на дебитната си карта в най-близкия банкомат. „И ти си им приятел, за да са и те приятели на теб“. Находчиви полицаи в Смолян, например даже са съставили „Черен списък“ с пушещите в града. Спрат ли те, първо документите ти минават проверка дали си в него. Присъстваш ли, получаваш тестер за трева.

Институцията МВР също няма нищо против да си вдигне рязко разкриваемостта на престъпления. Под знака на „засиления контрол заради Войната по пътищата“ началниците си намериха лесен и удобен враг. Вече „дрогиран шофьор“ е началото на почти всяко изречение, свързано с ПТП и не защото дрогата е причинител за произшествието наистина. Просто, когато откриеш следи от трева в слюнката на водача, спираш да се интересуваш каква е била скоростта му, каква е била настилката на пътя и т.н. Случаят приключва, след като лесно можем да обвиним шофьора, само защото преди два дни е пушил трева. Няма как да е и иначе. Над милион са употребилите поне веднъж в живота си българи. МВР ги вижда като над милион „дрогирани шофьори“ и престъпници. Когато става дума за близо 20% от населението ти е естествено, че лесно ще откриеш голям брой водачи, употребили в последните 2-3 дни.

Много пари печелят и от токсикологиите като тази на ВМА. Наредбата им дава свободата сами да определят стойността на извършения кръвен тест. Така една проста хроматография, която струва не повече от 70-80 лева, изведнъж започва да излиза на водачите по 300 лева. Кой прибира разликата? Не знаем…

Печели Дрегер Сейфти България ЕООД. Очевидно. Все пак продават най-скъпата апаратура на пазара, а ние я купуваме с хиляди. Например, поръчка на тест касети на стойност 116 620 лева от миналата година; или тази от 2014-та на същата стойност; или тази за 90 000 лева от 2015-та; или тази за 75 000 лева пак от 2014-та; Стойността на машините от серия 5000 остава мистерия, защото Министерството не е публикувало обществената поръчка, леекинко в нарушение на законите, за чието спазване е призвано да следи…

Разбира се, печели и бюджета. Постъпленията във фиска само от дрогирани водачи за последните 2 години са между 4 и 8 милиона лева.

Губещите

Губещите са всички онези достатъчно отговорни шофьори, които са изчакали 2 дни след последното си пушене, за да се качат в колата. Системата не е създадена, за да стимулира отговорно поведение на пътя. Тя е направена да изкарва пари. Много пари. Тези средства идват от работещите, български граждани, чийто единствен грях е това, че предпочитат да разпуснат с трева вместо с ракия след работа. Такъв губещ е, например, 32-годишния Любо – млад баща, който чака да влезе в затвора заради рецидив (два пъти е заловен със следи от трева в слюнката). От работещ човек, който внася данъци и осигуровки, а с остатъка издържа малката си дъщеричка, той ще стане затворник на издръжка от бюджета, а за дъщеричката му ще се грижи кой знае кой. Това ли е справедливата система?!

Губи цялото общество. Когато става дума за почти 20% от населението на държавата и то почти цялото население до 30-годишна възраст, няма как да не са засегнати всички. Все пак тези хора са синовете, дъщерите, внуците на останалите 80% от населението. Всеки път, когато си кажете „тези наркомани…“, се замислете, че най-вероятно става дума за вашия внук, племенник, съсед… И именно заради това целия останал свят се интересува, дали действително си бил под въздействието на веществото, когато стане дума за инцидент, извършено престъпление и т.н. Защото не е шега работа и трябва да се подхожда сериозно и отговорно. Очевидно над милион потребители на канабис в България не са на 100% извършители на катастрофи, безотговорни водачи, престъпници. Със същата сериозност можем да твърдим, че тютюнопушещите не трябва да шофират, защото употребяват стимулант, предизвикващ сериозен craving на всеки 20-30 минути. Ами ако извадим сега една статистичка, че над 50% от загиналите водачи на пътя са били пушачи?! Що не почнем да мислим, дали вниманието им също не е повлияно от факта, че пушат в колата, пада им пепел по дрехите и т.н. И ще вземем да въведем и там една „нулева толерантност“, понеже „на един една цигара не му влияе изобщо, а на друг може да му стане много зле“ и хайде по затворите и тютюневите пушачи. Ще ни реши ли проблема с катастрофите? Ни най-малко…както се случва и сега.

Обществото губи и от това, че дава фалшиви стимули на полицията да се занимава с глупости, вместо наистина да се бори с инцидентите по пътищата. Защо да мериш превишената скорост или пък да хванеш да регулираш някое задръстено кръстовище, когато не печелиш нищо от това. Спри трима по-млади, предложи им тестер, прибери се с екстра 1000 лева тази вечер. Така разсъждават полицаите. Всички тези мерки бяха широко тиражирани като решителни крачки за борба с инцидентите на пътя. Уви, от въвеждането им през 2015-та, дори след промените в закона през 2017-та, не отбелязваме никакъв спад на смъртността на пътя. Дори след няколко хиляди отнети книжки, нарастващ брой на вкарани в затвора, разрушени животи, семейства и кариери на млади хора, държавата ни продължава да страда от 700-800 загубени живота от трафик инциденти. Това означава, че мерките ни не произвеждат резултати. Произвеждат само престъпници…без особен смисъл. И пари за полицаите, разбира се…много пари.

Какво може да се направи, за да се подобри положението?

Стъпките са няколко и в различни посоки. Наивно е да мислим, че няма да има санкции за дрогираните на пътя. Трябва безотговорното поведение да бъде контролирано, за да се избегнат инциденти. Затова предложихме на МВР да намали сензитивността на тестерите си и вместо да хващат хора, които са пушили преди чак 2 дни, да реагират единствено на такива водачи, които със сигурност са пушили не по-късно от 6 часа преди да се качат зад волана. Според сайта на МВР ефектите на тревата траят не повече от 120 минути, а нашето предложение е за контрол на дори тройно по-голям срок, но не и повече. Получихме писмо, с което полицията, с малко недомлъвки, признава, че би предприела мерки за намаляване сензитивността на тестера до 12-24 часа, но нямаме гаранция, че тези мерки са предприети. Да питаме МВР?

Друга стъпка към подобряване на положението е отмяна на наказателната отговорност (1 до 3 години затвор) за първо провинение при заловените водачи „след употреба на…“. Както е в целия останал Европейски съюз. Чехия е пример за сравнително успешна наркополитика и в същото време отнема за една година книжката на напушените водачи. Голямата разлика – не ги вкарва в затвора.

Друга успешна стъпка е замяната на неточните слюнести тестове с поведенчески. Един вид, спираме да се интересуваме дали и колко от дадено вещество е поел водача, а какво е актуалното му състояние – дали е способен да взима адекватни решения, да реагира бързо на ситуации и да разпознава опасността на пътя. Такива тестове са широко разпространени в Щатите и навярно поне веднъж в живота си сте виждали по филмите как водачи са заставени от властите да правят пируети, да докосват носа си с показалец и други упражнения, изпитващи пригодността им да управляват автомобил. Примери за такъв вид тестуване могат да се намерят и в Холандия. Все пак слюнестите тестове дават около 70% точност. Вие бихте ли поверили живота си на нещо което ще сработи само в 7 от 10 случая?! Защото в момента сме поверили животите на милион млади наши сънародници на нещо, което греши при всеки трети тест.

 

Бонус под черта – глупостите, които политиците дрънкат, за да замажат положението

Полицаите са инструктирани да връчват тест само на водачи, които изглеждат подозрително.

По наредба действително е така. Според над 400 споделени с нас истории на потърпевши, това никога не се случва на практика. Единствената причина да бъдат спирани е, че са млади и изглеждат като хора, които биха пушили трева. После полицаите преписват по предварително запазен template от телефоните си всички опорки, които се записват в графата „Причини за спиране на водача“, като „неадекватно превключване на предавки“, „настъпване на осева маркировка“ и т.н. Дори се стигна до куриозен случай потърпевш да жали проведения му тест именно, защото на протокола пише, че е сменял неадекватно предавките…на автомобил с автоматични скорости.

 

Канабисът остава един месец в тялото на употребилия, което означава, че му влияе поне толкова време

Тази простотия се споделя от политическата класа и сладурите от токсикологиите, отлично знаейки каква глупост говорят. Навсякъде пише, че ефектите на канабиса не продължават повече от 3–4 часа. Поради спецификата на метаболитите му, обаче и наслояването им по мастните тъкани, той може да бъде открит в урина дори 30 дни след последна употреба. Това изобщо не означава, че си под влиянието на веществото 30 дни. Ако горното е вярно, защо хората ще пушат ежедневно като опиянението им уж трае 30 дни?!

Пушенето на трева намалява способността да шофираш

Истината е, че не знаем със сигурност това. За разлика от алкохола, проучванията за способността за взимане на решения на пътя, докато си под въздействието на канабис не дават категорична оценка. Има такива, които намират, все пак, някакви отклонения в способностите за реакция, но има такива, които не откриват никаква разлика със способностите ти трезвен. Именно защото не сме сигурни, трябва да преминем към тестване на способности, а не на присъствие в кръв/слюнка.

Още информация има в по-старите ни статии по темата
Част 1
Част 2

За да можем да си позволим повече работа по тази тема, се нуждаем от помощта ви. Подкрепете ни в Patreon, за да разширим дейността си.

Харесва ти какво правим? Подкрепи каузата с дарение в Patreon!